Хироюки Санада веднъж каза:
Има такива, които искат басейн в къщата, докато тези, които имат, едва го използват. Тези, които са загубили любим човек, изпитват дълбоко чувство за загуба, докато другите, които го държат близо, често се оплакват от него. Тези, които нямат партньор, копнеят за него, но тези, които имат, понякога не го ценят. Гладният би дал всичко за чиния храна, а добре храненият се оплаква от вкуса. Този, който няма кола мечтае, докато този, който има такава, винаги търси по-добра. Ключът е да сме благодарни, да гледаме внимателно това, което имаме и да разберем, че някъде някой би дал всичко за това, което вече имаш и не оценяваш.



Ако бях котка…
Ако бях котка, щях да се настаня в скута ти. И да се оставя да ме погалиш. Не защото аз имам нужда, а защото ти се нуждаеш от това. Котките са великодушни…
Ако бях коте, щях да те разбирам, без да има нужда от разговори и обяснения. Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им пука – но все пак знаят!
Ако бях котка, щях да се припичам на слънце и да прекарвам по-голяма част от времето си в сладка дрямка. Може би тогава щеше да разбереш, че това, с което си губиш времето, не те прави по-щастлива…
Ако бях коте, щях да ти помогна да разпознаеш фалшивите хора сред познатите ти. Винаги бъди подозрителна към хора, които не обичат котки! (В следващия си живот, те ще се преродят като мишки).

Ако бях котка, твоят дом нямаше да има само стаи, мебели и килими. А щеше да има и душа…
Ако бях коте, всяка вечер щях да ти мъркам по една приказка за лека нощ.
Ако бях коте, щеше да бъдеш богоизбрана. Някога хората са почитали котките като богове. И котките никога не са забравили това…
Ако бях коте, нерадостите на живота нямаше да ти тежат толкова много. Защото има само два начина да ги забравиш поне за миг – музиката и… котките.
Ако бях котка, щях да масажирам сърцето ти, всеки път когато имаш нужда от това. С мяукане…
Ако бях коте, щеше да ме имаш завинаги. Дори когато вече нямаше да ме има, в съня ти щяха да бродят меки лапички…
Ако бях котка, аз никога нямаше да бъда нечия котка. Но ти завинаги щеше да си моя човек.


|||.


Тя е
танц посред нощ в дивото на горите
стар пергамент
който се боиш да погалиш
за да не се разпадне
остротата на жажда
и удовлетворението от утоляването й
котешко разпъване в следобедната нега
изправената брадичка при влизане посред бална зала
пищността на Версай
и деликатността на коприната
сянката по шията от висяща обица
пращенето на камина в зимна вечер
и чистият блясък на звездите в Млечния път
остротата на шпага
тя е Андалусия в жарките й дни
силата в погледа на руска императрица
и деликатността на английска роза
в едно

ярък констраст
между рисувана мечта
и кръшна реалност
камшичен удар от нежност
при съпротива
и помитаща сила
при очакване за сведена глава

тя е свят обърнат наопаки всеки път
в който искаш да го изучиш без да се изморяваш
и умора от света
на която с охота се предаваш

- ~ × ~ -

Ще се явя в най-тъмната ти нощ.
Когато те измъчват три кошмара.
Четвъртият ще бъда за разкош.
Ще бъда отрезвителните два шамара.
С усмивка ще съм.
Светъл, нежен лъч.
Ала за теб ще бъде тежко изпитание.
За много малко ще съм. Имам ключ.
И после ще си тръгна. Миг дихание.
Очаквай ме в най-тъмната си нощ.
Не им се разминава на негодници!
Ще ти налея питие. И за разкош...
Ще бъда дълго в твоето съзнание.